Хроничната умора може да бъде причинена от всяко нарушение във всеки орган или система в тялото, включително от нарушение на ТМС. Челюстната става е една от най‑малките, но и една от най‑важните стави в тялото. Тя е свързана с подравняването на целия ни скелет, управлява се от него и го засяга. Неправилното подравняване в тази става може да накара цялото тяло да компенсира, като някои мускули се разтягат, а други отслабват, което в крайна сметка изтощава енергията Ви и Ви кара да се чувствате хронично уморени.
Този процес, предизвикан от неправилно подравняване на челюстната става, включва верига от процеси в човешкото тяло, в това число мускулни, метаболитни, хормонални, скелетни и често психологически проблеми, които могат да се наслагват един върху друг, създавайки лавинообразен ефект, водещ до липса на енергия и хронична умора.
Представете си тялото като дълга линия, която започва от стъпалата, минава през ханша и стига до черепа, където челюстната става свързва подвижната част на тялото с черепа. Костите, мускулите, нервите и фасциите (система от влакнеста съединителна тъкан, която се намира точно под повърхността на кожата ни) са преплетени, регулират се и си влияят взаимно. Освен това имаме две челюстни стави – всяка трябва да функционира правилно, докато работи в симетрия с другата, поне през повечето време.
Ако продължи дълго време, всяка асиметрия в ТМС може да наруши равновесието на тялото, като разпространява дисбаланса в цялата скелетна система и оказва натиск върху нервите, засяга кръвообращението или натоварва мускулите. Ако събуя едната си обувка, стъпалата ми ще са асиметрични, но няма да падна, защото мускулите ми ще се приспособят, за да поддържат равновесието ми. Някои мускули ще работят по‑усилено, докато други ще се отпуснат или дори ще отслабнат, ако дисбалансът продължи дълго време.
Представете си, че тренирате три пъти на ден, всеки ден. Ще дойде момент, в който ще се почувствате изтощени. По същия начин непрекъснатото претоварване на мускулите причинява умора, а тялото сигнализира за проблем чрез болка. Случва се нещо повече от обикновен механичен дисбаланс; засягат се и нашите метаболитни процеси и хормонални системи и настъпва хаос в тяхното равновесие.
Когато нашите мускули работят по‑усилено, техният метаболизъм се увеличава; това води до натрупване на странични продукти от метаболизма като млечна киселина, а резултатът е болка и умора. Тази умора е свързана с производството на енергия в нашите митохондрии. Освен това метаболитният дисбаланс може да бъде причинен от стрес, който може да доведе до нарушаване на хормоналния баланс, да повлияе на освобождаването на енергия и да намали ефективността на мускулите.
Представете си, че неправилното подравняване на челюстта е причинено от стрес. Пациентът е стресиран, стиска зъбите си асиметрично и ги държи в небалансирано положение през по‑голямата част от деня. Добавете към това напрежението в раменете и шията и лека полека ще се стигне до дисбаланс на цялото тяло; той ще задейства набор от механизми за компенсиране, които причиняват мускулна умора.
Краткосрочният стрес е управляем. Въпреки това, когато хормоните на щитовидната жлеза са потискани продължително от високи нива на кортизол – хормона на стреса, или когато храносмилането е нарушено, това създава верига от проблеми, които засягат костите, мускулите, нервите и органите – в това число ТМС и дъвкателните органи. Това може да се превърне в порочен кръг, който бавно изчерпва капацитета на телата ни да генерират енергия, да поддържат жизнеността, симетрията и равновесието, или дори да усвояват хранителни вещества, което допълнително засилва дисбалансите и накрая води до хронична умора.
Добрият стоматолог ще разпознае проблема и ще включи в лечението остеопат или хиропрактор, който да „подреди отново“ тялото. Но ако асиметрията е причинена от стрес, решението ще бъде само временно – стресът, стискането на зъби и напрежението в раменете и врата бавно ще доведат до повторно възникване на проблема. Пациентът трябва да работи с психотерапевт, за да се научи как да се справя със стреса.
Нека първо да Ви кажа, че не бих искал да Ви плаша, като загатвам, че всичко в нас е „счупено“ и само сложни медицински интервенции от екипи от по няколко лекари могат да ни помогнат. Не казвам това.
Разбирането на сложността на тялото може (и трябва) да даде възможност на пациентите да се грижат за себе си на всички нива. Като намалите стреса, осигурявате си достатъчно сън за подмладяване и възстановяване, ядете подходяща храна и тренирате, разполагате с мощен набор от интервенции, които ще ви поддържат здрави и силни.
Но понякога, когато се сблъскваме с проблеми, които не можем да разрешим, а конвенционалната медицина няма представа какво се случва, е добре да знаем, че чрез функционалната медицина и функционалната денталната медицина имаме начини да диагностицираме и лекуваме нашите пациенти. Функционалната дентална медицина и функционалната медицина се стремят да разберат пациентите и да им помогнат да отприщят собствените си лечебни способности и естествената си способност да възстановят равновесието.
Сложността на вашето тяло не е лоша новина – тя също така означава, че тялото разполага с множество начини да разпространява изцелението и благосъстоянието от една система в друга, като умножава всяка добре обмислена намеса.
Днес възлагаме големи надежди на технологиите и обикновено изпращаме нашите пациенти на редица сканирания, образни изследвания, анализи и други изследвания.
Въпреки че технологията може да помогне много и предоставя много ценни прозрения, които ни помагат изключително много, тя е само инструмент, който сам по себе си не може да ни даде пълен отговор. Дори не винаги се нуждаем от сложна технология. Това, което е необходимо, е да разбираме как е организирано всичко в тялото – имаме нужда от по‑голяма картина, която отива отвъд едно изображение или дори една тясна медицинска специалност, защото нито един проблем не съществува в изолация.
Много опитни лекари използват по‑малко технологии и вместо това разчитат на знания и ръчни умения, за да лекуват пациентите ефективно. Използването на най‑скъпия лазер няма да помогне за кожните проблеми, ако основната причина е свързана с метаболизма. Трябва да се лекува първопричината.
Пациент може да дойде с болка в зъба или щракаща челюст, която му създава дискомфорт, но простият въпрос „Как сте днес?“ може да разкрие стреса, на който е изложен, и да ни даде насока в търсенето на първопричината за проблема. Образната диагностика е също толкова важна, колкото говоренето с пациента (и внимателното слушане на това, което той казва); точно както докосването с ръка е не по‑малко подходящо от кръвните изследвания.
Стоматологията вече не се ограничава само до устата – тя е част от по‑широкото разбиране на сложното човешко тяло. Подобно на други медицински специалисти, ние имаме своя фокус, но нашата роля е да работим в екип, за да обърнем внимание на цялостното здраве на пациента, като помогнем на тялото да се върне към естествения си баланс и хармония.
Надявам се този текст да Ви помогне да разберете как една привидно малка част от тялото като ТМС може да предизвика или изостри хроничната умора, както и че само чрез холистичен подход можем наистина да установим и разрешим проблема.